Начало » друго » Какво представлява екипът. Работа в екип
Какво представлява екипът. Работа в екип

Какво представлява екипът. Работа в екип

Екипите са основа за постигане на организационно съвършенство в сферата на трудовите процеси. Екипът се дефинира като относителна малка група заети в конкретна бизнес структура, притежаващи освен основни и допълнителни умения и които са пряко свързани за постигането на специфични цели, уникални резултати и организационно съвършенство при спазване на принципа на взаимната отговорност. От друг ъгъл екипа може да се разглежда като организационно формирование, включващо специалисти и работници, имащи еднаква или различна професия по правило с широко профилни възможности, чиято цел е съвместно изпълнение на основни и относително продължителни по характер задачи, при което са солидарно отговорни за крайните резултати.
Екипът се обвързва с няколко важни за неговото функциониране параметри. Това са:
– регламентиране на конкретна структура на екипа и на определена роля, макар и относителна в редица случаи на всеки участник в екипа;
– обосноваване и формулиране на цели на екипа – това е формирование, което не работи под диктат;
– лидерство в екипа;
– статусът на екипа;
– степен на сплотеност;
– система от норми за поведение и система за контрол;
– разнообразие от конфликти.
Характерните черти на екипа, които се разглеждат и като специфични негови елементи са:
– малка численост – в световната практика числеността на екипите най-често е от 4 до 9 човека. Приема се ако числеността е по-голяма, отношенията да се усложняват и управлението се затруднява.
– притежаване на допълнителни умения от всички негови участници;
– обвързване със специфични цели;
– вземане на решения в непостоянна среда;
– висока степен на автономност, ясно изразени задачи на включените в екипа.
С преминаването на даден екип във фаза на развитие се наблюдава съответна еволюция в неговата структура. Най-вече участниците в екипа постоянно приемат роли и съчетания от действия и поведение, които очакват от останалите в екипа. В крайна сметка се формират устойчиви взаимоотношения. В повечето случаи се проявява тенденция всеки участник да се ангажира със специфична роля.
В процеса на работа в екипа се открояват следните главни роли на неговите членове:
– ориентиране към изпълнение на основни задължения – ангажират се личности, склонни към нови идеи и търсещи информация за решаването на проблема;
– роля, свързана с поддържането на добри отношения – тази роля е много деликатна и не е по възможностите на всеки;
– роля, свързана с постигане на собствени интереси на лица от екипи – това е негативна роля. Тя присъства и трябва да бъде открита. По възможност следва да се търсят решения за неутрализиране.
Важен момент от формирането и функционирането на екипа е правилното обосноваване на кръга от неговите цели. На практика, се обособяват две групи цели:
цели, поставени от ръководството на бизнес организацията или от ръководещия екипа;
такива, насочени към поддържането и съхранението на екипа.
Един от сериозните проблеми на екипите е лидерството. Особеното е, че може да има формален и неформален лидер. Идеалният вариант е да е налице в това отношение препокриване.
Друг важен аспект е статусът на екипа. Практически, той представя социалната класация в него. Със статуса се йерархират длъжностите, а често пъти и важни индивидуални черти. Той може да бъде функция от знанията на индивида, неговото старшинство, а в някой случаи дори и от размера на заплатата.
Един от важните параметри на екипа е сплотеността. Почти всички други характеристики са под влияние на нея. Обикновено, когато се прави оценка на нейното равнище, като по-съществени фактори се вземат предвид размерът на екипа, степента на зависимост между участниците в екипа, степента на съгласие относно целите на екипа, нормите на поведение и контрол. Що се отнася до конфликтите, безспорно една част от тях са с положителна роля – поддържат жизнеността на екипа, а други – имат разрушително действие и трябва да се неутрализират.
Потребност от екипи. Основни цели на екипа.
На този етап, в страните с развита икономика се счита, че екипите са без алтернатива в създаването и подържането на бизнес организации. Предпочитането им пред другите форми на организация на труда е най-вече пред индивидуалната е провокирано от няколко причини:
1) те обединяват в една група специалности и работници, които освен класически професионални възможности, притежават и допълнителни умения вследствие на които, екипът превишава възможностите на който и да е индивид в организацията. С това той отговаря на предизвикателствата в бизнеса като нововъведение, качествено изпълнени задачи и своевременно постигане на целите.
2) при съвестното дефиниране на цели и методи на работа екипите регламентират общи ценности и норми. Те са гъвкави единици и същевременно във висока степен адекватни на промените в бизнес средата.
3) екипите осигуряват специфично социално измерение. Чрез колективното съвършенство, изразено най-вече чрез доверие плюс сигурност съществено се подобряват икономическите, организационните и психо-социалните аспекти на стопанската дейност.
4) екипът преодолява синдрома на груповото мислене, който много често възниква в бизнес структурите и е разрушителен. Това се дължи на факта, че ролите и функциите в екипа са предварително установени в него.
Въпреки доказаните потребности от екип за сега се наблюдават най-малко три противодействия срещу него, а именно:
– липса на убедителност от немалка част от заетите в бизнеса за неговата ефективност;
– предчувствие от страна на работници и специалисти за индивидуален дискомфорт и риск при участие в екип;
– много често се наблюдават слаби организационни етики за съвършенство.
Както вече изтъкнахме, целите на екипа са две групи – тези които произтичат от мисията на бизнес организацията – поставят се от ръководещия екипа и реално кореспондират с мотивите, наложили формирането на екипа. Втората група цели имат специфичен характер. Те са свързани с поддържането и съхраняването на екипа като организационна форма. Те не са зададени предварително, а самите участници в екипа ги уточняват. Обикновено това са цели, предимно насочени към засилване сплотяването и мотивацията в екипа.
Някои експерти1 предлагат SMART техниката за определяне на целта на екипа. Наименованието й е акроним от 5 букви, начални на английското й название:
S – specific (специфична)
M – measurable (измерима)
A – accepted by you and by others (приета от вас и от другите)
R – realistic (реалистична)
T – time specific (има краен срок за постигане).
1 Вж. Христова, Т., Христов, Т. и Христов, С. 10-те златни правила за работа в екип. С., Сиела, 2006, с. 120-125.
Фигура № 1.1. Техника за определяне целите на екипа
Следването на тази техника означава, че определянето на целта на екипа означава да се изготви цел, която: е специфична, измерима, приета от всички, реалистична и има краен срок.
Видове екипи – характеристика, особености.
Известни са различни класификации на екипите. Те са разработени въз основа на разнообразни критерии, но в рамките на цялото разнообразие от методическа гледна точка са важни две класификации, основаващи се на:
1) степента на съвършенство на екипите;
2) начина на възникване и предназначение на екипите.
По първия критерий (степен на съвършенство ) екипите са:
– работна група,
– псевдоекип,
– потенциален екип,
– високосъвършен екип.
Обявяването на работна група за екип е компромис, тъй като в нея се наблюдава най-ниска степен на екипно съвършенство. Реално работната група се откроява със следните характеристики, които я поляризират спрямо добре организирания екип:
– в работната група има силно изразени лидерски позиции;
– в нея доминира индивидуалната отговорност;
– целта на групата е относително еднаква с мисията на бизнес организацията;
– измерването на ефективността в групата става индивидуално.
Работна група може да се трансформира в екип, но само при наличие на няколко условия:
– ако се включат и изпълнят специфични цели за съвършенство;
– ако се утвърдят и използват екипни ценностни норми на поведение;
– ако се възприеме единен подход във връзка с решаване на задачите.
Псевдоекипът е всяка група, при която колективното съвършенство не е основна цел и реално той не го постига. Така че псевдоекипите са едни от най-слабите по отношение на съвършенство. В тях целите са противоречиви, често нереалистични, а ползите са символистични. Точно при псевдоекипите е налице парадокс – сумата от цялото е по-малка от потенциала на индивидуалностите.
Потенциалният екип се откроява с това, че неговия фокус е върху колективното съвършенство, но все още съпричастността по отношение на цели, резултати и общ работен метод е на ниско ниво. Прави впечатление, че този екип е най-популярен в практиката.
Високосъвършен е екипът, отговарящ на всички условия на екипа-мечта. В него участниците са дълбоко съпричастни в устойчиво организационно развитие и стремеж за успех. Този вид екип обаче може да допусне неадекватна съпричастност, надминаваща очакванията на управлението.
От гледна точка на втората класификация (според начина на възникване и предназначение) екипите се делят на формални и
неформални. Първите се създават като следствие от целите на бизнес организацията, например конкретни цели задължително изискват колективно изпълнение на задачите. В този смисъл се отива към формиране на групи. Всъщност повечето от заетите в управлението на бизнес организациите принадлежат към определени формални екипи. Неформалният екип не е резултат на преднамерено проектиране, а е естествено групиране на хора за постигане на цели и резултати, възникващо в отговор на социални потребности. Точно този вид екип оказва много силно социално въздействие върху своите участници. Това е спонтанно възникналия екип.
В последно време още една класификация придобива известност – разграничаване на екипите по функционален критерий. От тази гледна точка те могат да бъдат2:
• работен екип – един от най-често срещаните така наречени традиционни екипи. Такъв например е ежедневно произвеждащия определен продукт (продукти) или изпълняващ някаква услуга;
• проектен екип – създава се, за да се постигне конкретен, често пъти – еднократен резултат. Полезен, когато целта е да се създаде нов продукт;
• паралелен екип – създава се, когато е нужно да се оптимизира качеството на работните процеси, да се усъвършенства координацията и т.н. Напомня проектен екип, но резултатът, който се преследва от паралелния екип не е толкова конкретен, както създаването на нов продукт. Паралелен екип е нужен, когато трябва да се разреши някакъв проблем, без да се променя фундаментално структурата на организацията;
• мениджърски екип – състои от мениджъри, които координират и синхронизират всички взаимно зависими структури на организацията (екипи, работни групи, отдели, цехове, бригади). Мениджърският екип има за задача да предоставя ресурси и напътствия за постигане на стратегическите цели на организацията.;

• неформален екип – съставен е от хора с общи интереси или цели. Участието в подобен екип е доброволно, броя на членовете на екипа варира с времето, липсва ясна граница между екипа и организацията. Неформалният екип често пъти прераства в паралелен или проектен екип.
Още са популярни тъй наречените в световната практика екипи-комитети, чиито основни цели са генериране на идеи, разработка на определени препоръки за дадени действия или процедури, или разрешаване на конфликти.
Друг вид са рисковите екипи. Те са резултат от сложността и динамиката на дадени процеси. Обявяват ги още като проблемни екипи. По принцип имат временен характер. Сформират се предимно от опитни експерти с различни професии но подчинени на ръководител от по-високо ниво. В този смисъл се говори за рисков екип.
Следва да отбележим, че не всяка група е екип. Разликата между групата и екипа може да се открои като се съпоставят няколко мнения и поведение на членовете от двете формирования, а именно:
ekipi1
ekipi2
 Предимства и недостатъци на екипите
Независимо от какъв вид ще са функциониращите екипи като типични техни достойнства могат да са откроят:
– Висока степен на мобилност, както в екипа така и спрямо средата. В екипа се създават условия за бързо прегрупиране на хора и използвана техника във времето и пространството в зависимост от естеството и обема на изпълняваната задача.
– Формира се нова ценностна система, която максимално съответства на екипната организация.
– Създават се условия за оптимизиране на персонала не само на ниво екип, но и на бизнес организацията като цяло.
– Постига се по-пълно използване на заетите.
– Създава се система за по-добър взаимен контрол.
– Поддържа се добър професионален климат, но при равни други условия на труд.
– Постига се по-сполучливо допълване на професионализма.
– Екипната форма позволява прилагане на по-съвършени системи на работа и по-ефективни системи за формиране на средствата за работна заплата.
– Персоналното им разпределяне
Екипната организация предполага по-голяма свобода на действие във връзка с разширяване уменията на участниците в екипа и във връзка с реализиране на усилия по повод внедряване на нововъведения.
Що се отнася до недостатъците на екипната организация констатациите в тази насока са, че преобладаващата част от минусите са плод на недооценени предварителни условия и съответно неизпълнени или несполучливо решени методически проблеми.

Тиймбилдинги и сплотяване на колектива; Обмяна на опит в сферата на обучението и мениджмънта; Качествени обучения за всеки в различни сфери – Тренинг Плюс ЕООД

Напишете вашия коментар

Вашия email адрес няма да се публикува.Задължителните полета са отбелязани *

*