Гражданско право

Гражданското право по своята същност представлява съвкупност от правни норми, уреждащи правното положение на гражданско правните субекти и правоотношенията между тях. Гражданското право, заедно с търговското право и международното частно право, съставляват отраслите на частното право. В подразделенията на гражданското право влизат и облигационното право, трудово правно, вещното право, авторското и патентно право, семейното и наследственото право.

Гражданския Процесуален Кодекс /ГПК/ урежда пет вида производства, обезпечаващи правата и интересите на правните субекти, решили да потърсят и защитят правата си по съдебен ред. Това са: заповедно производство, исково производство, изпълнително производство, обезпечително и охранително производство. В зависимост от вида на съответното производство, съдебната процедура започва с депозиране на заявление или искова молба на заинтересованата страна. Конкретните казуси се разглеждат на две или три инстанции в зависимост от вида/търсената защита на конкретното дело. След влизане в законна сила на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение или на съдебното решение от последната съдебна инстанция, лицето в чиято полза е постановен съдебният акт се снабдява с изпълнителен лист. В резултат на това и след депозиране на молба, се образува изпълнително производство пред държавен (ДСИ) или частен съдебен изпълнител (ЧСИ) в съответния съдебен район, което поставя началото на изпълнителното производство. Съдебните изпълнители изпращат призовка за доброволно изпълнение до длъжника и след изтичането на установения от закона 14-дневен срок, се пристъпва към принудително събиране на задължението. Принудителното събиране на вземането може да се насочи към изпълнение върху парични задължения, за предаване на движими вещи и въвод върху недвижим имот, за изземване и предаване на дете или други вземания. При принудителното изпълнение се спазват правилата, установени в ГПК и ЗЧСИ (Закон за частните съдебни изпълнители - само когато принудителното изпълнение се извършва от ЧСИ).

Облигационно право

Облигационно право е част от гражданското право. Облигационно отношение или така наречените договорни отношения, представлява правна връзка между две или повече страни, по силата на която едната страна може да иска от другата/те страна/и изпълнение на една престация, при спазване на определено поведение. Договорът е съглашение между две и ли повече лица, сключен с цел да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Дефинирането на договора става въз основа на понятието за сделка.

Трудово право

Трудовото право по своята същност е правен отрасъл, част от Гражданското право. Както всеки един правен отрасъл, така и Трудовото право съдържа основополагащи идеи и принципи характерни за него, който както по отделно, така и в своята съвкупност изграждат съвременната правна уредба. Именно върху тези принципи законодателят е изградил правната уредба на Трудовото право.

Основните принципи в Трудовото право са: всички граждани имат право на труд; всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа; никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд; работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред определени със закон; закрила на наемния труд; социален диалог; равноправие, добросъвестност и защита на страните участващи в трудовите правоотношения; реалност и гарантиране на трудовите права и задължения.

Като подотрасъл на трудовото право е защита правата и интересите на академичния състав на висшите училища съобразно разпоредбите на ЗВО (Закон за висшето образование) и ЗРАСРБ (Закон за развитието на академичния състав в Република България).

Вещно право

Вещното право е клон от Гражданското право уреждащо гарантираната от закона възможност едно лице да има определени права върху дадена вещ и можещо да извършва определени действия спрямо нея. Всички останали правни субекти, трябва да се съобразяват с тези права.

Обект на вещното право са вещите. Основни белези на вещите, е че те са материални предмети, които имат самостоятелно съществуване. Основното делене на вещите е на движими и недвижими, като в чл. 110 от ЗС (Закона за собствеността), законодателят посочва, че недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.
Основните белези разкриващи вещните права са наличието на вещ – има ли вещ, има вещни права, право на собственост, право на ползване, сервитутни права, право на пристрояване и надстрояване.

Патентно и авторско право

Патентното и авторското право в РБ е клон от Гражданското право и е уредено със Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, Закона за промишления дизайн и със Закона за марките и географските означения. Като цяло Патентното право урежда, както правото на индустриалната собственост, така и правото на интелектуалната собственост, включваща в себе си авторското и патентното право. В тази връзка Патентното право урежда отношенията свързани със създаването, разпространението, използването и закрилата на правата върху патентноспособни изобретения, полезни модели, промишлен дизайн, произведения на литературата, изкуството и науката.

Семейно право

Семейното право е клон от Гражданското право и е част от правна система на Република България. То засяга кръга на обществените отношения, основани на брак, семейно съжителство, родство и осиновяване и настойничеството и попечителството. Разгледани в тяхната конкретика семейните отношения, са отношенията между съпруга и съпругата, между родителите и децата, както и между другите роднини по права линия и по съребрена линия, между осиновители и осиновени, както и между роднините по осиновяване, чийто кръг зависи от типа на осиновяването.

Основа на семейните правоотношения са отношенията между съпрузите, а бракът като правна форма се явява център на семейните права и задължения. Семейството като цяло е съвкупност от лицата свързани с брак, родство или осиновяване, както и съвместно живеещи лица в едно домакинство. Семейството може да се състои от двама съпрузи, двама съпрузи и деца, родител и дете, съпрузи – осиновители и осиновено дете и т.н.

Наследствено право

Наследственото право е съвкупност от правни норми, уреждащи основни понятия като наследяване, завещател, завещание, приемане и отказ от наследство и др.
Наследството представлява съвкупност от имуществени права и задължения, които могат да се придобиват от друго лице след смъртта на наследодателя. Наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя, в последното местожителство на починалия, като по този начин се определя местната компетентност на съответните държавни органи, които могат да извършват определени действия свързани с отриване на наследството.
Наследници на починалия наследодател могат да бъдат физически и юридически лица, като първите наследяват по закон и по завещание, а вторите само по завещание. След смъртта на наследодателя, закона определя кръга от наследници намиращи се в родствена връзка с наследодателя разпределени в няколко реда.

Първи ред – включва децата на починалия и по право на заместване техните низходящи, които се явяват внуците на починалия. Важно е да се отбележи, че осиновените от него деца притежават равни права с родните. Деца, които са извънбрачни, но с установен произход, са приравнени към брачните. Децата от предишен брак (доведени) наследяват само своя родител.

Втори ред – При липса на наследници от първи ред, наследството преминава към втори ред. Този ред включва възходящите на починалия, неговите майка и баща. Втори ред за наследяване е съставен от най-близките роднини по права възходяща линия. Т.е. родителите на починали или онзи от тях, който е жив. Така например при смърт на даден човек, който не е оставил наследници от първия ред (низходящи), а има родители, наследството преминава към тях, а ако единият е починал – към този, който е жив.

Трети ред – Когато наследодателят няма низходящи и родителите му са починали преди него, наследството преминава към третия ред. В трети ред за наследяване влизат братята и сестрите на починалия. По правно на заместване в трети ред влизат и техни низходящи (т.е. деца), както и роднините по права възходяща линия от втора и по-горна степен (баби и дядовци). Така при смърт, когато няма наследници от първия и втория ред, наследственото имущество преминава в полза на роднините по съребрена линия (сестрата или брата) и възходящите от втора и по-горна степен по майчина и бащина линия.

Четвърти ред – В случаите, когато наследодателят няма наследници от първи, втори или трети лед, наследството преминава към наследниците от четвърти ред. В този ред наследници се включват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен наследник. Например, когато наследодателят не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри и по право на заместване техни низходящи, той може да бъде наследен от чичо и леля, първи или втори братовчеди.

Съгласно чл. 9 от ЗН Съпругът на наследодателя наследява по особени правила, заедно с наследниците от първи, втори и трети ред. Преживелия съпруг получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория. Ако няма други наследници, преживелия съпругът получава цялото наследство.

Търговско право

Търговското право е правен отрасъл, чийто правни норми служат за уреждане на отношенията между страните, породени в търговските отношения между тях. Търговското право е съвкупност от правни норми уреждащи правното положение на търговците, търговските сделки и търговската несъстоятелност. Основните принципи на търговското право са принцип на правна самостоятелност, принцип на равенство на страните по търговските сделки, принцип на възмездност на търговските сделки – заплащане на предоставените стоки и услуги, принцип на свободната конкуренция и забрана за нелоялна конкуренция.

Данъчно право

Данъчното право, като част от финансовото право урежда обществените отношения свързани с постъпване и разпределението на парични средства в държавния бюджет, като част от националния доход. Характерното тук от една страна, е че винаги единият от участниците в този вид правоотношения е държавата със съответния представителен орган на НАП, а от друга методът за събиране на паричните средства е властнически и е уреден от императивни правни норми сруктурирани в данъчните закони и подзаконовите нормативни актове. Данъчните закони уреждащи този вид правоотношения са ДОПК, ЗДДС, ЗКПО, ЗМДТ, ЗОДФЛ, ЗДДС, Закон за акцизите.

Административно право

Административното право се определя, като самостоятелен правен отрасъл, представляващ съвкупност от административноправни норми, които с императивен метод уреждат реда на държавното управление в страната. Източниците на административно право представляват властнически актове, издадени от компетентни държавни органи, чрез своите представители, които съдържат административноправни норми. Административните актове издадени от съответните държавни органи са винаги в писмена форма, съдържащи описание на констатираното нарушение. Някои от законите регулиращи този правен отрасъл са АПК, ЗАНН, ЗУТ, ЗНА и др.

Наказателно право

Наказателното право е онази част от правото, която регулира обществените отношения, които се пораждат при извършване на престъпления в една социална общност. Именно затова наказателното право засяга права и интереси на личността, които стоят високо в йерархията на човешките ценности – живота, свободата, неприкосновеността на личността и имуществото му и пр. Така наказателното право има задачата да защити личността от престъпни посегателства срещу неговите най-високи ценност, като определя кои действия (деяния) са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Чрез системата от процесуалните си норми (НПК) наказателния процес преследва задачата да разкрие престъплението и неговия автор, както и да приложи правилно закона. Във всяко наказателно дело се търси обективната истина, т.е. онова, което се е случило в действителност в миналото. Поради трудността на тази цел – истината - в процеса се дава възможност на две страни (прокурорът, като представител на държавата и обвиняемият/подсъдимият) публично пред обективен, безпристрастен и професионално подготвен съдия да се разгърне една състезателност на доводи, аргументи и доказателства.

Нормите на наказателния процес формират законовата рамката и правилата, в и по които ще се провежда спора за виновността на подсъдимия. Това са правилата, по които ще се състезават двете страни, като всяка от тях ще представя, оспорва и аргументира доказателствата по делото. Прокурорът е лице, което има висока професионално подготовка по повдигане и поддържане на обвинение, докато обвиняемият/подсъдимият е със слаба юридическа подготовка и е поставен в особено психологическо състояние /арестуван е; стои изолиран от обществото; често се гледа на него като престъпник и пр./. Това налага в помощ на обвиняемия/подсъдимият да се притече висококвалифициран защитник – адвокат, който да брани правата му и с всички законни средства да отстоява интересите му. Всеки задържан, обвинен или подсъдим има право на защита. Част от това му право е и правото му да има защитник – адвокат. Правото на защита е и едно от основните конституционни права, тъй като има особено голямо значение в една демократична и правова държава.

Тарифа при правно обслужване

Ние предлага правно обслужване на справедливи и предвидими цени. В повечето случаи цената за поисканата дейност е предварително известна и фиксирана или се използва процентен компонент за определянето й в зависимост от материалния интерес и резултата.

Възнаграждението се определя свободно в писмен договор за правна помощ между адвокат и клиент в зависимост от обема на работата, сложността на конкретния случай, професионалния опит и компетентност по възложения казус и др. подобни, но не може да бъде по-малък от посочения в Наредба от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

При възлагане на поръчка клиентът заплаща предварително прогнозните такси, деловодните и командировъчни разноски (ако има такива), както и цялото възнаграждение или аванс в размер от 30 до 50% от него. След изпълнение на поръчката клиентът заплаща останалата част от възнаграждението, като страните изчисляват окончателния размер на платените такси и разноски с цел да се прихванат, респективно доплатят.

При възлагане на поръчка за водене на дело (процесуално представителство) пред съд хонорарът се уговаря предварително поотделно за всяка инстанция. Уговореният хонорар включва два компонента: авансово заплащане на първоначален хонорар за една инстанция в пълен размер и последващо заплащане на допълнителен (резултативен) хонорар – платим само при успех на делото.

По правило разноските (включително първоначалния хонорар) се присъждат на страната, която губи делото. Но клиентите не могат да разчитат безусловно на това, тъй като загубилият делото може да няма средства да заплати разноските или пък искът да бъде уважен частично, в който случай разноските се определят съразмерно с уважената част. Освен това съдът с решението си може да определи разноски за възнаграждение в размер, който не съвпада с договорения.

Ако клиент се откаже без основателни причини от по-нататъшно изпълнение на възложената работа, внесеното от него възнаграждение не се връща. В този случай на връщане подлежат неизползваните, но платени от клиента суми за разноски. Ако се постигне доброволно извънсъдебно уреждане на спора или делото приключи със спогодба между страните, платените адвокатски хонорари не се връщат.